Конфликтите в брака
Никой не ги обича, но те са нормална част от брака. Не са ни враг, ако се научим да се справяме с тях по здравословен начин. Често един брак се характеризира с борби и караници, вместо с хармония и мир. Малкото щастливци, които са изградили хармония, не са такива, които мислят, действат и чувстват по еднакъв начин – те не са копия един на друг. Това са двойките, които са се научили да приемат различията си чрез процеса на приемане, разбиране и в крайна сметка допълване.
Наскоро прочетох една мисъл, която ме впечатли много: „Трайният брак е резултат на способността на едно семейство да разрешава конфликтите, които са неизбежни във всяка връзка“.
Много хора са склонни да считат, че ниската конфликтност е равна на щастие и вярват, че твърдението „ние никога не се караме“ е признак на здрав брак. Вярвам, обаче, че израстваме във взаимоотношенията си, като изглаждаме различията.
Нужно е много повече от знанието „как да се караме добре”. Не всички стабилни двойки разрешават конфликтите по едни и същи начин. Наблюдавала съм как при сходни проблеми различни семейства реагират по абсолютно различен начин. Специалистите казват, че има три различни стила на разрешаване на проблемите, към които прибягват здравите бракове. В един утвърден брак партньорите правят често компромиси и спокойно се справят с проблемите, които възникват. В брак, където конфликтите се избягват между партньорите има съгласие да не са винаги съгласни, като рядко противопоставят директно своите различия. И накрая, в непостоянните бракове често избухват конфликти, които водят до разгорещени спорове.
Защо изобщо ги има конфликтите?
Много просто - тъй като всеки човек е уникален и всеки внася в брака нещо различно. Когато нормалните всекидневни конфликти не се разрешават, те ескалират към все по-сериозни кавги. Интензивността на гнева и разочарованието е различна при различни хора. Все пак да не забравяме и разликата между половете. В повечето случаи мъжете по-трудно се справят с конфликтите, отколкото жените, затова са склонни да се отдръпват. Когато отрицателните емоции станат много силни те се опитват да избегнат конфликта. Искат да мислят рационално, да действат помирително и са склонни да скачат направо към някой рационален опит за „разрешаване“ на проблема, преди всъщност да са разбрали и станали съпричастни на чувствата на жена си. Жените от своя страна по-трудно приемаме емоционалната дистанция и сме склонни да обсъждаме и разрешаваме всеки проблем, вместо да отлагаме.
Какви са алтернативите за разрешаване на конфликт?
На първо място е необходимо да признаем конфликта и да осъзнаем кое го причинява. Често от помощ е да си зададем следните въпроси – Как определям проблема? Как го определя съпругът ми? Кое допринася за конфликта? Колкото по-конкретно се определи конфликтът, толкова по-лесно е да се стигне до разрешението. Ще се съгласите с мен, че когато се караме с човека до нас или не сме съгласни с него по даден въпрос, често сме склонни да смесим чувства, намерения и поведение. Чувствата изкривяват преценката ни за поведението на другия.
Второто важно нещо, за да се разреши едни конфликт е внимателно да се слуша другия. В Яков 1:19 ст. се казва „нека всеки да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“. Когато проявим заинтересованост и внимание към думите, които другия ни казва, бързо ще открием, че и той започва да гледа сериозно и ни изслушва. Всеки партньор трябва да чува и разбира онези промени, които другия желае да открие в него. Повечето хора сме наистина лоши слушатели. Прави ли ви впечатление, че „чуваме“ с предварително изработени предубеждения. Изкривяваме и тълкуваме неправилно много от това, което ни се казва и често чуваме само това, което искаме да чуем.
На трето място е важно да се избере подходящото време. „Дума навреме казана, колко е добра“ (Притчи 15:23). Ако съпругът ви е гладен, уморен или емоционално разстроен, ако не разполага с достатъчно време за спокоен разговор, разрешаването на проблема трябва да се отложи. Не използвайте само да хвърлите бомбата и нещата да останат недоизказани, поради липса на време. Това няма да е от полза за нито една от двете страни. Определете конкретно време, за да говорите спокойно, без предварително да го настроите враждебно за разговора. Общувайте по такъв начин, че да бъде лесно на съпругът ви да откликне. Ако вече го познавате добре, ще знаете правилния начин, за да не го отблъснете от предстоящия разговор. Проявете поведение, което изразява любов. Не използвайте нападателното „ти...“ (Ти направи това, ти каза онова...). Споделяйте настоящите чувства, вместо минали мисли и преживявания. Не използвайте един конкретен конфликт, за да изкарате на бял свят всичките си недоволства от човека до вас и от брака. Никога не се карайте пред външни хора или пред децата си.
Следващата стъпка е да определите собствения принос за проблема. Когато човек поеме някаква отговорност за един проблем, другия чувства сътрудничеството му. Често това му помага да води по-открит разговор.
Най-важното е накрая да се съгласите за взаимно приемливо решение. Решете какво трябва да промени всеки един от вас – поведение, отношение, действие... Заедно обрисувайте с думи една ясна картина как промяната ще се отрази на брака ви и гледайте винаги в тази посока.
Бракът е нещо ценно, и за неговото единство се изискват усилията на двамата партньори. Конфликтите са повод за израстване и опознаване на другия. Всяко разрешение на спор или кавга по правилния начин е положителна точка в графата „по-здраво семейство”.
Екатерина Неделчева
